Essays 313

Тя не искаше нищо…

Тя не искаше нищо, а просто така да вървят
и не можеше нищичко в снежната нощ да му каже.
Острие под краката й бе заледеният път,
а пък стъпките – леки, дъхът й – прозрачен и влажен.

Може би някой друг би разбрал, че тя нищо не иска,
ала той с колебание следваше нейния порив.
И внезапно почувствал се някак унил и потиснат,
като странно оръжие рязко чадъра разтвори.

Не намираше смисъла с тая жена да премине
през града, да се прави на весел, да слуша смеха й,
по лицето, премрежено с палави мокри снежинки,
да съзре крадешком, че тя чувства това и го знае.

А пък тя не му каза, че нищичко друго не иска,
само леко да стъпва до него с очи просветлени
и за няколко мига светът да изглежда измислен,
и сред този ефирен покой да намери спасение.

Те не можеха просто да тръгнат в различни посоки,
нито някога щяха нататък в нощта да се срещнат.
А над тях в светлината на лампите горе високо
се зараждаше шеметен сняг и неспирно валеше.

2 responses

19 04 2009
vi6o

Nietzsche: “God is dead!”
God: “Nietzsche is dead!”

25 04 2009
Мира

Мерси,Тони!!!

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s




%d bloggers like this: