Top of the Pop

6 09 2011

Advertisements




Having a point there…

31 08 2011

World Cup vs. PhD





Кредит за всяка нужда

29 06 2011





Economics and Social Constructs

28 05 2011

These days I am reading a book by an evolutionary economist. One of the best and sadly truest puns in there is that microeconomics is about things economists are wrong about in particular, whereas macroeconomics is about things they are wrong about in general. Why has this happened? Quite a few among us believe this is due to the divorce between economic enquiry and reality. Real life only rarely fits neatly the elegant mathematical models we are using. Why? Read the rest of this entry »





Economic Growth and Acemoglu

18 05 2011

Been reading Acemoglu’s “Introduction to Modern Economic Growth” these days. Heavy on maths, light on reality. And sometimes, just sometimes, I wonder if tomorrow’s generations of economists will look at these efforts with the same sympathetic contempt that we look at the efforts of Medieval alchemists to turn metal into gold.





On my thesis

17 04 2011

My thesis is slowly turning into another pinnacle of the remarkably unspectacular. I tried to use astrology to spice things up. Unfortunately that was totally indistinguishable from my usual state-of-the-art econometric methods.





Оптимален размер на държавата

6 04 2011

Последният век стопанска история се характеризира с един ясен, ярък и неоспорим феномен – бавното, но сигурно увеличаване на публичния сектор. От скромните 10.4% през 1870 г. до впечатляващите 47.7% средна стойност за развитите страни, правителството на практика никога не е спирало да се разраства.

Перифразирайки Хайек, организираните сили на обществото вече са се изравнили със спонтанните и креативни сили в него. Естествено се налага въпросът дали безкрайното разрастване на правителството, с всичките му потенциални ефекти, оказва влияние върху темповете на икономически растеж.

На практика възвръщаемостта на правителството е нелинейна. То трябва да осигури минимум пазарна инфраструктура, но при прекомерно разрастване на публичния сектор, резултатите са изкривени стимули, изтласкване на частния сектор и намаляваща пределна полза от правителствените проекти.

Емпирично изчислих коя е точката, в която негативните ефекти от твърде големия публичен сектор влияят отрицателно върху растежа. Оказа се, че за централна и източна Европа тя настъпва когато правителствения сектор е над 23% от БВП, а в България – над 27%. И в двата случая реалният размер на правителството е осезателно по-голям.

Следователно, прекомерно увеличеното държавно управление е оказвало отрицателен натиск върху растежа. Позитивно погледнато, разбира се това е и една чудесна възможност за ускоряване на средносрочния растеж чрез решителни и умели реформи за намаляване на излишните дейности на правителството.