Тази вечер

7 01 2018

Светлините пак се преливат около мен. Запалените прозорци на нощта нахълтват в хола ми, всеки от тях е незададен въпрос. Боса нова и кубински ром. Този път наистина.

Упорито чета в търсене на отговори. Говоря с теб докато забравя какво искам да ти кажа. Пия докато си спомня. Там някъде, където звездите над нас бяха ярки и отговорите на всички въпроси – съвършено прости. Тогава, когато цялата вселена изпълваше душите ни и със своята необятност ни омайваше, учудваше, задушаваше. Тази тъй огромна невъзможност да понесем цялото това щастие сякаш привличаше мрака от душите ни. Мракът, който чакаше с притаен дъх и в засада за всяко малко колебание, всяка секунда размисъл и всяка малка слабост.

И когато неизбежното дойде, мракът разбира се възползва. Излезе от своя далечен ъгъл и заля всичко. Звездите започнаха да искрят в черно над пустите поля. Завъртяха ни в един неустоим водовъртеж и ме изплюха някъде там. В паралелния ми свят, в новия ми живот – там където сякаш никога нищо не се беше случвало. И светлините отново започнаха да се преливат около мен. Те бяха други, но и аз вече бях друг. Мечтая си да стана какъвто някога бях, но знам, че това вече е невъзможно. И сега запалените прозорци на нощта нахълтват в хола ми, всеки от тях е незададен въпрос. Боса нова и кубински ром. Този път наистина.

Advertisements

Actions

Information

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s




%d bloggers like this: