Гледам те

24 09 2011

Гледам те. Миналата нощ май пак си търсила нещо из небосвода. Звездите са се разлели по косата ти и ти, вечно забързана, си забравила да ги отмиеш. Тази сутрин пак си поела нанякъде. Събудила си слънцето, парфюмирала си се с аромата на пролет и копнеж и си тръгнала през живота.

Къде ли отиваш?

Слънчевите лъчи са изпръскали леката ти лятна рокля, но ти уверено вървиш без да знаеш накъде. Сядаш до мен и заговаряш. Слушам те. В думите ти се преливат нежно прасковено и жарко червено. Понякога те са зелени като сутринта в планината, но бързо стават сини като нежния лазур над морето.

Какво ли казваш?

Виждам как замечтаният ти поглед полита над хълмовете покрай нас, плъзга се по лъскавото огледало на реките, разсича напластения въздух и поема към вселената. Усещам как се блъскаш между звездите, плъзгаш се по Млечния път, яхваш една комета и преди да си измислила къде искаш тя да те поведе, пак си тук. И продължаваш да говориш.

Но аз не ти отговарям. Всъщност какво ли мога да ти кажа?

Advertisements

Actions

Information

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s




%d bloggers like this: