Здравей, мое небе!

23 04 2011

Мирис на пролет и зеленина. Усещаш как тялото ти гъвкаво се изпъва, докосвано от прозрачния въздух. Слънцето блести сякаш само за теб, а небето – безкраен лазур, напомнящ спокойните вълни на онова прекрасно море в онова прекрасно лято.

Жадно вдишваш; всяка молекула кислород танцува, всеки лъч те докосва, всеки повей на вятъра ти напомня, че можеш да му устоиш. Пияно от миризмата на прясно окосена трева, съзнанието полита – свободно и красиво. Но още със следващия слънчев лъч се връща при теб като гълъб с тайнствено послание, завързано на крака.

С детско вълнение отвързваш малкото листче хартия и само гледаш как посланието се разтопява на хиляди блестящи капки в дланта ти. И всяка капка крие в себе си една дъга. И си жив. И си намерил своето късче небе. Какво по-хубаво от това?

Advertisements

Actions

Information

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s




%d bloggers like this: