Лека нощ и на теб.

3 04 2011

3:00 часа сутринта. Отново ярките примигващи сияния в далечината. Тишина. Ненастойчива като онази тишина, която е толкова неуловима, че дори не осъзнаваш, че тя съществува като тишина. Просто отсъствие на звуци. Милионен град с хиляди все още трептящи светлини в един хоризонт, който свършва в мрака.

Часът на виденията. И всяка нощ по един нов призрак кротко присяда и ме поглежда в очите с недоизказания въпрос дали съм. Не съм. Вече не съм. Няма и да бъда. И вече стават толкова много и толкова често, че неусетно се запитвам дали сънувам или не. Дали съм се отдал на кроткия сън, приласкан от един заблуден щурец или още съм буден и мисля. Дали са плодове на умореното от дългия ден съзнание или просто закономерно догарящи до балкона ми паднали звезди?

И дори този въпрос няма значение. На сутринта вече ги няма. Завинаги.

Advertisements

Actions

Information

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s




%d bloggers like this: