Which way I ought to go?

28 04 2011

Alice: Would you tell me, please, which way I ought to go from here?
The Cat: That depends a good deal on where you want to get to
Alice: I don’t much care where.
The Cat: Then it doesn’t much matter which way you go.
Alice: …so long as I get somewhere.
The Cat: Oh, you’re sure to do that, if only you walk long enough.

Advertisements




Workaholic?

23 04 2011

Q: How do you know a person is a workaholic?

A: When they read “wine tasting” as “time wasting”.





Здравей, мое небе!

23 04 2011

Мирис на пролет и зеленина. Усещаш как тялото ти гъвкаво се изпъва, докосвано от прозрачния въздух. Слънцето блести сякаш само за теб, а небето – безкраен лазур, напомнящ спокойните вълни на онова прекрасно море в онова прекрасно лято.

Жадно вдишваш; всяка молекула кислород танцува, всеки лъч те докосва, всеки повей на вятъра ти напомня, че можеш да му устоиш. Пияно от миризмата на прясно окосена трева, съзнанието полита – свободно и красиво. Но още със следващия слънчев лъч се връща при теб като гълъб с тайнствено послание, завързано на крака.

С детско вълнение отвързваш малкото листче хартия и само гледаш как посланието се разтопява на хиляди блестящи капки в дланта ти. И всяка капка крие в себе си една дъга. И си жив. И си намерил своето късче небе. Какво по-хубаво от това?





On my thesis

17 04 2011

My thesis is slowly turning into another pinnacle of the remarkably unspectacular. I tried to use astrology to spice things up. Unfortunately that was totally indistinguishable from my usual state-of-the-art econometric methods.





Оптимален размер на държавата

6 04 2011

Последният век стопанска история се характеризира с един ясен, ярък и неоспорим феномен – бавното, но сигурно увеличаване на публичния сектор. От скромните 10.4% през 1870 г. до впечатляващите 47.7% средна стойност за развитите страни, правителството на практика никога не е спирало да се разраства.

Перифразирайки Хайек, организираните сили на обществото вече са се изравнили със спонтанните и креативни сили в него. Естествено се налага въпросът дали безкрайното разрастване на правителството, с всичките му потенциални ефекти, оказва влияние върху темповете на икономически растеж.

На практика възвръщаемостта на правителството е нелинейна. То трябва да осигури минимум пазарна инфраструктура, но при прекомерно разрастване на публичния сектор, резултатите са изкривени стимули, изтласкване на частния сектор и намаляваща пределна полза от правителствените проекти.

Емпирично изчислих коя е точката, в която негативните ефекти от твърде големия публичен сектор влияят отрицателно върху растежа. Оказа се, че за централна и източна Европа тя настъпва когато правителствения сектор е над 23% от БВП, а в България – над 27%. И в двата случая реалният размер на правителството е осезателно по-голям.

Следователно, прекомерно увеличеното държавно управление е оказвало отрицателен натиск върху растежа. Позитивно погледнато, разбира се това е и една чудесна възможност за ускоряване на средносрочния растеж чрез решителни и умели реформи за намаляване на излишните дейности на правителството.

Пълната презентация на разработката е достъпна тук .





Лека нощ и на теб.

3 04 2011

3:00 часа сутринта. Отново ярките примигващи сияния в далечината. Тишина. Ненастойчива като онази тишина, която е толкова неуловима, че дори не осъзнаваш, че тя съществува като тишина. Просто отсъствие на звуци. Милионен град с хиляди все още трептящи светлини в един хоризонт, който свършва в мрака.

Часът на виденията. И всяка нощ по един нов призрак кротко присяда и ме поглежда в очите с недоизказания въпрос дали съм. Не съм. Вече не съм. Няма и да бъда. И вече стават толкова много и толкова често, че неусетно се запитвам дали сънувам или не. Дали съм се отдал на кроткия сън, приласкан от един заблуден щурец или още съм буден и мисля. Дали са плодове на умореното от дългия ден съзнание или просто закономерно догарящи до балкона ми паднали звезди?

И дори този въпрос няма значение. На сутринта вече ги няма. Завинаги.





The Vatican needs an anthem

1 04 2011