Призраци

16 03 2011

В София, дами и господа, има призраци. Съвсем сериозно ви говоря. Хич не съм изперкал, даже имам за себе си мнението на нормален до безобразно скучен икономист. Но ги видях.

Един такъв призрак се промъкваше снощи по една улица. И аз го видях. Даже беше тя – женски призрак представете си. Те, чувам, запазвали човешките си форми и обитават разните места точно в тях. Даже този призрак го познавах.

Отново чувам, че те се явяват понякога на хората, от които очакват възмездие. Все пак, мисля че този конкретно призрак просто си се мотаеше без цел и посока. Никой в крайна сметка не твърди че те трябва да са особено оригинални.

В миг на колебание поспрях чудейки се дали да не ръгне този призрак с една пръчка в ребрата. После се усетих че те неизбежно са безплътни. И видимо отнесени. Скрих се зад гърба да призрака и тихо отминах.

Беше явно едно от тези красиви преживявания които имат потенциална да станат страшни, но успяват да бъдат само интересни. Едно от нещата които правят скучната вечер с аромат на неосъществена пролет поне малко загадъчна… А обичам загадки.

Advertisements

Actions

Information

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s




%d bloggers like this: