През май…

28 01 2011

Сигурно пак ще те срещна през май. Тогава когато слънцето искри в косата ти, а раззеленилите се дървета се отразяват в дълбините на погледа ти. Тялото ти прелита над свежата трева, а лицето ти мистериозно се отразява в безкрайно гладката повърхност на всеки фонтан покрай който минем.

Обичам да гледам как тялото ти се изпъва при всяка стъпка, а зеленината около теб се слива с усмивката ти. Света сякаш се завърта под напора на толкова слънчеви лъчи и неуморимо си се върти около теб. Разсеяни гласове на птички долитат отнякъде. Фонтанът шуми, а вятърът все така те подхвърля в обятията си. Неземно е. Един от тези моменти, в които чувстваш как цялата вселена се е събрала в една единствена точка на интензивно усещане. В този един единствен образ.

И тогава слънцето влиза в телата ни. Аз го усещам как се влива в кръвта ми, препуска по вените ми, и стига със запъхтяно пулсиране до сърцето ми. Оттам насетне напливът живот го избутва до всяка точка на тялото ми, което вече не може да удържи напора на толкова светлина и усещам как лъчите избликват от мен през погледа ти. Тогава въртенето става още по-бързо и всичко се размазва – слива се в един безкраен забързан кадър на думи, музика и светлина. Сякаш никога няма да свърши.

Да, сигурно пак ще те срещна през май. Ти ще си друга, и все пак – същата. Обичам те.

Advertisements

Actions

Information

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s




%d bloggers like this: