Младият специалист на бъдещето

24 01 2011

Един от интересните стопански историци – Ангъс Мадисън – се нагърбва със задача, която надминава и най-дръзките мечти на икономистите от неговото време. Той решава да проследи еволюцията на човешкото развитие от година първа от новата ера до наши дни. Измервайки произведеното количеството стоки и услуги (известно още като БВП), д-р Мадисън открива шокираща зависимост. Населението на света нараства с фактор от 30. От своя страна, обаче, средното количество стоки и услуги на човек се е увеличило от скромните 467 долара през година първа до 7 614 долара през 2008 г., или почти двадесетократно.

Дори допускайки, че оценките са леко изместени – нещо, което е трудно да се избегне при изследване от подобен мащаб – все пак тези данни показват пределно ясно едно нещо: човекът неизменно е увеличавал своята продуктивност, за да постигне това, което Аристотел обобщава във фразата „добрия живот”. Тенденцията е още по-ярка предвид намаляването на отработените часове. Подобряването на човешките ресурси и технологичните иновации са неуморимият двигател на този процес. А ключовият фактор зад него е един единствен: човекът, който знае и може. Или накратко: младият специалист на бъдещето.

Образът на този млад специалист не е съвсем ясен. Дори не е един единствен образ. Всички ние го виждаме в лицата на администратори, служители, консултанти, студенти, случайни минувачи. Естеството на новата икономика на познанието изисква различни, уникални и креативни работници, които да запълнят малки, но специфични и висококвалифицирани ниши. Но всички тези млади специалисти споделят сходни качества и сходна работна етика, което ги свързва в една повече или по-малко хомогенна група. Настоящето есе ще направи опит да очертае някои от тях.

Младият специалист знае и може

Човешкият труд претърпява впечатляваща историческа трансформация. В икономиката на познанието, която характеризира ерата на глобализация, огромната част от производителността на труда зависи от два фактора – наличието на капитал, и качеството на човешките ресурси и организацията . Всъщност именно познанието е водещият фактор на производство – то има поне 1.5 пъти по-голяма тежест от количеството на предлагания труд и 3 пъти по-голяма от тази на количеството капитал . Затова и младият специалист трябва да знае. Ефективната навигация и използване на все по-разширяващия се масив от информация се превръща в основно умение в новата икономика. Предвид натиска на глобализационните процеси и динамичната комплексност на пост-индустриалното общество, информационните потребности нарастват.

Все по-усложнените продукти и услуги, които се произвеждат днес изискват и все повече и по-дълбоки трансдисциплинарни познания от младия специалист. Например, ако един програмист освен програмиране не разбира и от математика, естествени науки, и бизнес процеси, то той не би могъл да предостави конкурентен продукт на съвременния пазар. Накратко, натиска на конкуренцията води до неизбежната нужда от постоянно разширяване на квалификацията.

Освен чисто теоретична подготовка, от специалистите днес се очакват и конкретни резултати. Отново под натиска на пазарната среда, фирмите оптимизират процесите си по такъв начин, че да достигнат отлични резултати с максимално ефективно изразходване на ресурсите. Служителите трябва да постигат тези заложени цели по начин, който носи максимално удовлетворение на вътрешните или външни клиенти на дадения процес.

Младият специалист постига по свой начин

Но тук трябва да споменем и една неизбежна промяна в светоусещането на новите служители – увеличаващата се квалификация и разнообразие на задачите води и до чувство на автономност, свобода и креативност. Постиндустриалното общество драстично променя не само начина на работа, но и усещането за труд .

Младите специалисти са по-самостоятелни и по-независими, търсещи не само кариерното си израстване но и личностната си реализация. Условията на променящата се среда променят усещането за работа – от досадното задължение на монотонния и безкраен ден в индустриалната фабрика до неизменна част от начина на живот. Неслучайно се увеличава броят на креативните работи, и на третичния, креативния, сектор на икономиката за сметка на първични и вторичния . Това ясно показва, че младите специалисти търсят активно ниши в най-нерутинния сектор от националното стопанство – места, където могат едновременно да постигат високи резултати, но и да се чувстват комфортно с работа, която ги предизвиква и развива ежедневно.

Младият специалист се усмихва

Измененият характер на работата променя и човека. Новият работник търси не просто произволно работно място, а позиция, която истински да го удовлетворява. Ясна емпирична тенденция е стремежа не просто към високоплатена или престижна работа, а към такава, която прави човека вътрешно удовлетворен. Затова и младият специалист е усмихнат – той е уверен в себе си и възможностите си и се опитва да предаде и на околните малко от неговия (или все по-често нейния) позитивизъм.

Не мога да пропусна да отбележа, че именно в моменти като тези – на глобална икономическа криза и свито търсене на работна ръка, оптимизмът е и най-важното което новият специалист трябва да запази в себе си и да продължава проактивно да търси възможности, които да развива. Това е и най-сигурната рецепта за изход от кризата – креативното и ведро търсене, а защо не и създаване, на перспективи.

Младият специалист е част от обществото си

Естествено, никой човек не е остров. Обществото и средата влияе и изгражда младия специалист, но и той/тя има уникалната възможност да промени обществото си. Новият работник е не просто неизменна част от своята обществена мрежа , но и активна движеща сила за промяна към по-добро.

Мисля си, че това се превръща и тепърва ще се превръща в отличителна черта на младите специалисти – те са ангажирани към своето общество и среда. И което е най-важното – това не е централно наложено задължение, а вътрешна потребност. Това че хората са уникални, води и до хиляди различни форми на ангажимент – в неправителствени организации, граждански инициативи, действия на гражданското общество, протести, акции, петиции и много други. Не е важна формата на този ангажимент а съдържанието – определено едновременно от личното желание за по-добър живот и осъзнаването на нужда от обществено подобрение за постигането му.

Младият специалист е тук

Връщайки се назад по редовете осъзнавам колко идеалистично звучи всичко това. Преди читателят да е задал Въпросът, той вече кънти в съзнанието ми. Къде, точно, е този млад специалист? Съществува ли въобще?

Гледайки наоколо с лека усмивка отговарям „да”. Макар че не всеки млад професионалист се вписва удобно в този образ, то поне все повече и повече от нас откриват черти от него в себе си. Младият специалист на това есе вече живее, работи и посреща предизвикателствата с ентусиазъм. Той е вече тук. И ще го виждаме все по-често.

P.S. Едно есе, което написах за конкурс на фондация Еврика с размисли и страсти за едно мечтано бъдеще.

Advertisements

Actions

Information

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s




%d bloggers like this: