Зимен етюд 1

24 01 2011

Този път не. Този път гледаш ярката светлина на блестящите лампи над главата ти и погледът ти бавно се рее докато не достига прозореца, където в далечината проблясват червените звезди на телевизионната кула. Ставаш и уверено отваряш балконската врата, канейки зимния вятър на интелектуална беседа.

Усещаш как мразът влита вътре, оставяйки следа от малки топящи се снежинки. Присяда бързо на леглото и те гледа очаквателно. Не му оставаш длъжен, поглеждаш го и ти. Сякаш уплашен от това визуално предизвикателство, той се свива в ъгъла на леглото ти. Като куче. Смешна работа.

Чувстваш в себе си вдъхновението и гледаш екрана на лаптопа – хиляди малки черни символи излизат изпод пръстите ти. Редят се лудо в редици и пръскат искри навсякъде. Гордееш се с тях. Те са готови да бъдат пуснати в този огромен свят и съдбата им ги чака. Но ти си ги създал, така че тяхната съдба е просто частица от твоята. Още и още букви, които омагьосано се редят на блокове, тръпнещи в очакване.

Напомнят ли ти тези колонии от мравки? Една мравка не може да се справи с дори най-проста задача, но в колонията те образуват групов интелект, изграден от привидно прости и неосъзнати индивидуални действия. Така и малките искрящи букви се редят една след друга, една след друга… Готови заедно да създадат лавина или да се разтопят една по една в локвите.

Поглеждаш към мраза в ъгъла на леглото ти. Усмихваш му се и… ги пускаш да летят. И се чувстваш жив, толкова жив. Най-после.

Advertisements

Actions

Information

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s




%d bloggers like this: