През май…

28 01 2011

Сигурно пак ще те срещна през май. Тогава когато слънцето искри в косата ти, а раззеленилите се дървета се отразяват в дълбините на погледа ти. Тялото ти прелита над свежата трева, а лицето ти мистериозно се отразява в безкрайно гладката повърхност на всеки фонтан покрай който минем.

Обичам да гледам как тялото ти се изпъва при всяка стъпка, а зеленината около теб се слива с усмивката ти. Света сякаш се завърта под напора на толкова слънчеви лъчи и неуморимо си се върти около теб. Разсеяни гласове на птички долитат отнякъде. Фонтанът шуми, а вятърът все така те подхвърля в обятията си. Неземно е. Един от тези моменти, в които чувстваш как цялата вселена се е събрала в една единствена точка на интензивно усещане. В този един единствен образ.

И тогава слънцето влиза в телата ни. Аз го усещам как се влива в кръвта ми, препуска по вените ми, и стига със запъхтяно пулсиране до сърцето ми. Оттам насетне напливът живот го избутва до всяка точка на тялото ми, което вече не може да удържи напора на толкова светлина и усещам как лъчите избликват от мен през погледа ти. Тогава въртенето става още по-бързо и всичко се размазва – слива се в един безкраен забързан кадър на думи, музика и светлина. Сякаш никога няма да свърши.

Да, сигурно пак ще те срещна през май. Ти ще си друга, и все пак – същата. Обичам те.





Младият специалист на бъдещето

24 01 2011

Един от интересните стопански историци – Ангъс Мадисън – се нагърбва със задача, която надминава и най-дръзките мечти на икономистите от неговото време. Той решава да проследи еволюцията на човешкото развитие от година първа от новата ера до наши дни. Измервайки произведеното количеството стоки и услуги (известно още като БВП), д-р Мадисън открива шокираща зависимост. Населението на света нараства с фактор от 30. От своя страна, обаче, средното количество стоки и услуги на човек се е увеличило от скромните 467 долара през година първа до 7 614 долара през 2008 г., или почти двадесетократно. Read the rest of this entry »





Зимен етюд 1

24 01 2011

Този път не. Този път гледаш ярката светлина на блестящите лампи над главата ти и погледът ти бавно се рее докато не достига прозореца, където в далечината проблясват червените звезди на телевизионната кула. Ставаш и уверено отваряш балконската врата, канейки зимния вятър на интелектуална беседа.

Усещаш как мразът влита вътре, оставяйки следа от малки топящи се снежинки. Присяда бързо на леглото и те гледа очаквателно. Не му оставаш длъжен, поглеждаш го и ти. Сякаш уплашен от това визуално предизвикателство, той се свива в ъгъла на леглото ти. Като куче. Смешна работа.

Чувстваш в себе си вдъхновението и гледаш екрана на лаптопа – хиляди малки черни символи излизат изпод пръстите ти. Редят се лудо в редици и пръскат искри навсякъде. Гордееш се с тях. Те са готови да бъдат пуснати в този огромен свят и съдбата им ги чака. Но ти си ги създал, така че тяхната съдба е просто частица от твоята. Още и още букви, които омагьосано се редят на блокове, тръпнещи в очакване.

Напомнят ли ти тези колонии от мравки? Една мравка не може да се справи с дори най-проста задача, но в колонията те образуват групов интелект, изграден от привидно прости и неосъзнати индивидуални действия. Така и малките искрящи букви се редят една след друга, една след друга… Готови заедно да създадат лавина или да се разтопят една по една в локвите.

Поглеждаш към мраза в ъгъла на леглото ти. Усмихваш му се и… ги пускаш да летят. И се чувстваш жив, толкова жив. Най-после.





Професионално изкривяване

20 01 2011

Виждам написано “МР3 плейър” и си мисля: “Ей тия хора не се научиха че минималните задължителни резерви се съкращават МЗР.”





The Metamorphosis

7 01 2011

Been turning from the person you hate to love into the person you love to hate. So it goes.