Признание

17 12 2010

Не съм те виждал от години. Никога не съм те познавал истински, а не си ми и липсвала. Нямах интерес към теб. Ти също нямаше към мен. Никога не съм го правил на въпрос.

Танцувахме веднъж. Помня го съвсем смътно. Мисля, че беше случайно. След това дори не те забравих – никога не съм те и помнил. Предполагам и ти от доста време не подозираш, че съществувам.

И все пак… защо само докато чета блога ти се чувствам истински себе си?

Advertisements

Actions

Information

One response

24 12 2010
Savvysmart

Интересно е тя как помни танца?… Все пак най-голямата радост и разбиране обикновено идват от най-неподозираните източници.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s




%d bloggers like this: