Дъжд

4 12 2010

Вали. Виждаш как капките дъжд трескаво прелитат през оранжевия лъч светлина от уличната лампа, и устремно се насочват към неизбежния сблъсък с поизровения асфалт на малката квартална уличка. Облаците, надвиснали над всичко това замислено се плъзгат по черното небе и закриват отвреме навреме луната.

Чуваш потоците, които се стичат към каналите, пълнят дупките на улицата, изравят градините и поемат по своя си път някъде натам. Дъждът отмива всичко което е тежало на тялото ти, и започваш да се чувстваш спокоен и свободен, усмихнат и лек… сякаш гол… и все така гол ти се иска да изтичаш навън и като дете да се плискаш в локвите, да усещаш как капките се стичат по тялото ти, а душата ти – лека и свободна – полита към неосъществени блянове.

Искаш да го направиш. И защо не? Изненадай себе си поне веднъж, отърсен от вечните норми и задължения – прави каквото искаш. Поне докато навън е тъмно и съседите кротко спя в отдавна затъмнените си спални. А е едва полунощ.

Advertisements

Actions

Information

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s




%d bloggers like this: