За материята и духа

22 11 2010

Има един човек, който чете много, разбира малко и обича да говори. Този човек има проблем – рядко говори за нещо, почти винаги – против нещо. Против властта. Против обществото. Против културата каквато е днес. Против това, което другите хора харесват. Против книги. Против филми. Против консуматорството, против прекалената пестеливост, но и против прекалената разюзданост. Против хората. И най-вече против себеподобните си.

Този човек е фалшивият интелектуалец. И има една любима тема – противопоставянето на материалната и духовната култура на дадено общество. Аз нямам желание или интерес да говоря против него. (За това си има други фалшиви интелектуалци). Но все пак ми се ще да споделя няколко мисли за тази измислена диалектика. Read the rest of this entry »





Проблясък на деня

18 11 2010

Колежка от Стопански факултет на СУ: Аз като се знам какъв икономист съм, вече ме е страх да ходя на лекар!





Jameson с Лао Дзъ

14 11 2010

Някъде около 5 век преди Христа достопочтеният учител Лао Дзъ решава да напусне родния си Китай в търсене на нещо отвъд. Спрян на границата, той е принуден да напише трактат за учението си (който трактат впоследствие се превръща в основен интелектуален стълб на Даоизма) и след това следите на мъдреца се губят.

До този уикенд. Аз го видях и то най-невероятното от всички възможни месста – на един финансов семинар. Той кротко си седеше и разсеяно отпиваше от чашата Jameson, видимо медитирайки в един хотел край София. Невероятно? Може би. Но ето и нашия разговор:

Аз: Как да очакваме различни резултати след като всички ние тук мислим еднакво, имаме едни и същи инструменти и една и съща задача с една и съща цел? А най-лошото е, че когато имаш чук, всичко ти прилича на пирон.

Той: А защо имаш чук? Какво ще стане ако си представиш, че чука е… цвете?

Аз: Очевидно няма да мога да си забия картината на стената.

Той: Не! Какво ще направиш? Ако едната двойка е чук и пирон, то другата е цвете и?

Аз: Предполагам ваза.

Той: А с вазата какво ще направиш?

Аз: Ще сложа цветето вътре. И ще ги сложа двете на масата.

Той: Е, все още ли искаш да окачиш картина на стената?

И тогава разбрах. И двете, в крайна сметка, служат просто за украса.

п.с. историята е истинска до последната думичка.