Вечер с аромат на топло…

14 10 2010

Една от тези спокойно тихи вечери. Приятно затоплена стая, аромат на чай с канела, едва уловим шум от мързеливо пълзящи коли на улицата отвън.

Спокойния шум на на леко натискане на клавиши на лаптоп. Леко изхъркване на кучето, един заспал град отвън. Блестящи светлини в далечината. Хотел Плиска. Копитото. Витоша. Телевизионната кула. Един роден град. Много мисли. Малко Атанас Далчев.

У дома. Чувство за отчужденост. Неловко усещане при този домашен уют. Тихо присядащо вдъхновение. Лека усмивка на несрещната. Ирония. Въпрос. Отговор.

Топлина. Умора от добре свършена работа. Тихо, но безкрайно удобно и познато безсмислие. Идеи за утрешния ден. Спомени от вчерашния. Още един въпрос. Всеки аз и всяка ти.

Аз ли съм или не съм?

Advertisements

Actions

Information

One response

15 10 2010
lilia

Аз съм .Кой да бъде? Ако има нещо по-силно от това да съм тук с определения човек, тогава ще съм на другото място.Щом съм тук, значи това е моето място-до този човек

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s




%d bloggers like this: