Вечер с аромат на топло…

Една от тези спокойно тихи вечери. Приятно затоплена стая, аромат на чай с канела, едва уловим шум от мързеливо пълзящи коли на улицата отвън.

Спокойния шум на на леко натискане на клавиши на лаптоп. Леко изхъркване на кучето, един заспал град отвън. Блестящи светлини в далечината. Хотел Плиска. Копитото. Витоша. Телевизионната кула. Един роден град. Много мисли. Малко Атанас Далчев.

У дома. Чувство за отчужденост. Неловко усещане при този домашен уют. Тихо присядащо вдъхновение. Лека усмивка на несрещната. Ирония. Въпрос. Отговор.

Топлина. Умора от добре свършена работа. Тихо, но безкрайно удобно и познато безсмислие. Идеи за утрешния ден. Спомени от вчерашния. Още един въпрос. Всеки аз и всяка ти.

Аз ли съм или не съм?