На края на света

20 08 2010

Тогава когато слънцето подпали оронените тухли в стената на старата къща и ленивото море отрази лъчите в погледа ти, чух чайка. Резовска бавно се провлачва към устието си, скакалците бясно скачат в неокосената трева, а белите олющени къщи сякаш искат да разкажат нещо. Спомени, само спомени. На това място като че ли няма нищо друго. Бях стигнал края на света.

Резово. Малък, еднолентов, неподдържан път срамежливо води дотук, въздухът те обгръща, мирисът на море сякаш извинително се оправдава за липсата на вълни, а мястото не помръдва. Все пак е краят на света.

И, повярвайте, няма по-прекрасно място на цялото Черноморие от това забравено кътче. Капитализмът още не е стигнал дотук (а и как би могъл с тези пътища!) и сякаш застинало в едно свое малко безвремие мястото те гледа с усмивката на стар човек с много спомени. И е някак си… уютно. Пропътувахме от най-северната до най-южата точка на Черно море и единствено Резово беше така уютно с дъх на морска сол и неподдържани ливади. Мястото, на което можеш със спокойна усмивка изхвърлиш излишния товар и тихо да да се насочиш към синия хоризонт.

Нима има нещо по-хубаво от това да стигнеш до края на света?

Advertisements

Actions

Information

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s




%d bloggers like this: