Порочна трезвеност

13 07 2010

Two roads diverged in a wood, and I–
I took the one less traveled by,
And that has made all the difference.

Robert Frost

И понякога изправен пред себе си, смирено навеждам глава и тихо се замислям. Кротко си посипвам главата с пепел и започвам да се чудя на собствената си порочна трезвеност. И дори не само алкохолно въздържание – сякаш това само по себе си не е достатъчно лошо – но и въздържание от това да провокираш хора, да предизвикваш, да изумяваш, да шокираш.

Някой ми каза нещо ужасно напоследък: “Ще вървим по утъпкания път. Така не можем да се объркаме, нали?” Напротив, нима има по-голяма глупост от това? Утъпканите пътища водят до местата където другите са стигнали преди теб. Тези места са обидно пълни с хора, тревата е изровена от чуждите обувки, а на теб остава само да подритваш боклуците, които другите не са сметнали за достатъчно важно да изхвърлят.

Това е то порочната трезвеност – да взимаш винаги правилното решение, решението на много други преди теб. Решението да пътуваш по магистралата, без да осъзнаваш, че тя не минава през най-интересните места. Решението да говориш каквото всички други казват, да бъдеш политически коректен, да мислиш това, което е обичайно да се мисли. Да живееш така сякаш си някой друг. Мечтите ти да са мечти не просто на друг, а дори още по-непростимо – мечти на много други.

Разбира се, утъпканите пътища водят до хижи, а магистралите – до големите градове. Но кой има нужда да пристига постоянно там, където вече е бил? Сбогом, порочна трезвеност. Наздраве, неизвестност. Поемам пътя, по който по-малко са минали с плахата надежда никой да не последва. Това би превърнало приключението в клише. При това пост фактум.

Advertisements

Actions

Information

2 responses

21 07 2010
inni4ka

проблемът с утъпканите пътища е също, че водят от точка А до точка В, но така може би ни лишават от десетки други точки, които можем сами да открием в процеса на откривателството. Стъпвайки в чуждите стъпки никога не можеш да разбереш докъде можеш да стигнеш сам.

27 09 2010
nevena

Хубав пост, браво! А също има и един израз, на който ми напомня, хубаво е да имаш цел на пътешествието, но по-важен е пътят, който ще изминеш до целта. Изводът? Не се страхувай от неизвестното, погледни го в очите и дай най-доброто от себе си.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s




%d bloggers like this: