За малките снегорини

7 02 2010

Според много хора е наивно, не, откровено глупаво да вярваш в силата на човешкия дух и мисъл. За тях животът е статичен, прогресът не съществува, а историята достига края си много преди Фукуяма. Не, те не са пост-модернистите (макар че предположението е добро). Те са… ние.

Понякога разбирам ние. Изправен пред купчини от доказателства за неслучване на неща, не мога да си затворя очите пред действителността. През зимата тази действителност идва под една твърде неприятна форма на кал, киша, и поледица, които вещаят. И когато нощта заграби в шепи мръсните преспи и започне да ги хвърля под колелата на автобус 72, с който се опитвам да се прибера… някак си… разбирам ние.

Но понякога, само понякога, се появява една неголяма детска кола с дистанционно управление, чийто находчив притежател й е монтирал мини лопатка отпред, така че при движението си тя да рине тротоара като малък, но непреклонен снегорин. И с търпелива методичност и игрива усмивка същият този чешит така насочва количката си, че тя успява да изрине целият тротоар. Играе си като дете, но действа като човек – с осъзнатия си ум и изобретателност решава конкретни проблеми.

И какво ни остава освен да му се усмихнем от вътрешността на нашето си 72 и с успокоение да си отдъхнем. Ние не сме прави. Той е.

Advertisements

Actions

Information

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s




%d bloggers like this: