BB&T and Ayn Rand – NYT

26 02 2010

A somewhat old, but still interesting article, outlining some basics of Ayn Rand’s philosophy, and also their practical implication. A good article, but admittedly notable for elucidations like:

Ms. Rand wrote sex scenes that one critic recently described as “dark, kinky and weird, but not in a good way,” in which normally tough businesswomen melt under the steely gaze and rough hand of übercapitalists. 😀

The link: http://www.nytimes.com/2009/08/02/business/02bbt.html?pagewanted=1&t&_r=1&sq=atlas%20bb&st=cse&scp=1





Досиетата Фейсбук

22 02 2010

Не мисля, че бях попадал на Кафе Бабел. Съвсем случайно стана – по ирония на съдбата чрез статия против Фейсбук, постната в самия Фейсбук.

Ето я и самата нея: http://sofia.cafebabel.com/bg/post/2009/06/24/Facebook.

Не мога да се сдържа да отбележа, че писането на блог плашещо наподобява висенето във ФБ – с много по-малко интерактивност и много повече нарцисизъм. Какво от това, ще попита истинският блогър. Какво от кое, ще попитам аз.





Rules of research 1

9 02 2010

Remember, traits which theoretically belong to the individual level alone, can be observed empirically only at a sufficiently high aggregation of data!





One of those sunsets

7 02 2010

Colors do look somewhat different in the winter, don’t they? Feelings too…





За малките снегорини

7 02 2010

Според много хора е наивно, не, откровено глупаво да вярваш в силата на човешкия дух и мисъл. За тях животът е статичен, прогресът не съществува, а историята достига края си много преди Фукуяма. Не, те не са пост-модернистите (макар че предположението е добро). Те са… ние.

Понякога разбирам ние. Изправен пред купчини от доказателства за неслучване на неща, не мога да си затворя очите пред действителността. През зимата тази действителност идва под една твърде неприятна форма на кал, киша, и поледица, които вещаят. И когато нощта заграби в шепи мръсните преспи и започне да ги хвърля под колелата на автобус 72, с който се опитвам да се прибера… някак си… разбирам ние.

Но понякога, само понякога, се появява една неголяма детска кола с дистанционно управление, чийто находчив притежател й е монтирал мини лопатка отпред, така че при движението си тя да рине тротоара като малък, но непреклонен снегорин. И с търпелива методичност и игрива усмивка същият този чешит така насочва количката си, че тя успява да изрине целият тротоар. Играе си като дете, но действа като човек – с осъзнатия си ум и изобретателност решава конкретни проблеми.

И какво ни остава освен да му се усмихнем от вътрешността на нашето си 72 и с успокоение да си отдъхнем. Ние не сме прави. Той е.





Update in FB Status

7 02 2010

The customary update after not being round for some time is… well… customary! To avoid any boring stuff I decided to simply put all my statuses in FB for the past one year. Better use it as a reference only – it’s by far not the thing people should read from beginning to end. I get bored myself!
Read the rest of this entry »





Blogging again

7 02 2010

It has been some time. I think more than half an year has passed since I blogged last. It ended like all things do – abruptly, unexpectedly, with some relief, and some sadness. In June I realized I didn’t want to blog anymore. So I didn’t.

Sometimes you stop in order to continue. Now, with the approach of my birthday, and quite a few uproarious things in my life going on, suddenly blogging has new meaning for me. And I am excited to share with you (whoever you are) again.

Nice to be back.