Прецедентна криза, безпрецедентни грешки

26 05 2009

Кратка статия, която написах за Института за пазарна икономика и публикувана (с лека редакция) в Преглед на стопанската политика тук.


Наскоро Бел, Бруукс и Муур (2009)* публикуваха нещо интересно – кратка история за кредитната криза. Обясниха, че началото й е породено от проблеми с ликвидността, предизвикани от невъзможност за изплащане на дългове. Коментираха и тъжните последствия като евентуални фалити и не пропуснаха, естествено, лобизма на финансовите кръгове за държавна намеса.

Един малък детайл само – те говореха за кризата от… 1294 година! Сюжетът се върти около италианското банкерско семейство Рикарди, което служи за бирник и международна банка на английската корона, предимно при нейните задгранични операции. При едно прехвърляне на вземания от папски данъци, обаче, банкерите Рикарди се оказват в цветущо финансово здраве на хартия, но декапитализирани на практика. С една дума – с прекалено много токсични активи, които не могат да превърнат лесно в ликвидност.

Евентуалното решение веднага възниква в главата на финансистите – да поискат държавна намеса, отсрочка и помощ от английската корона, и опит да прехвърлят трудните си вземания на Папата с аргумента, че той е в по-добра позиция да ги събере. И ако по това време имаше централна банка, сигурно щяха да поискат тя да изкупи дълговете им и да налее милиарди флорини в тях! Аргумента ли? Та те са твърде големи, за да фалират!

За техен лош късмет, в тези времена с чувствително по-неразвита икономическа теория Едуард I, кралят на Англия, взима най-правилното решение: никой не е твърде голям, за да фалира. Така че той конфискува активите им и се опитва да събере пари чрез данъци. Неуспех. Това, което го спасява е пазарът, който му предлага дългосрочно партньорство с друга италианска фамилия – Фрескобалди. Отказът от държавна помощ на практика по никакъв начин не пречи на активното развитие на прохождащата италианска финансова индустрия, която бележи най-голям разцвет именно през Ренесанса, оставена да се възползва от свободния пазар.

И именно във времена, когато щедрото харчене на парите на данъкоплатеца по кейнсиански принципи изведнъж става желателно, не е зле да си припомним, че кризата далеч не е безпрецедентна. Безпрецедентни са само безотговорните харчове на правителството на фона на неизпълнението на един твърде оптимистичен бюджет…

*Оригиналът на статията може да бъде намерен тук и е използван с любезното позволение на издателите.

Advertisements

Actions

Information

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s




%d bloggers like this: