Изкушението чалга

17 05 2009

Снощи прекарах чудесно. София участва в прекрасната инициатива наречена Нощ на музеите, което в общи линии означава, че редица столични музеи отварят врати буквално през нощта показват и неща, които не бихте могли да видите по което и да било друго време. И макар, че не всичко беше дотам вълнуващо, че посетителите да си изяждат шапките с все филца от нетърпение да влязат, мога да кажа че имаше и доста добри попадения.

Не останах неподвластен на примитивния чар на муфтата и аз скромно обиколих няколко места. Едно от истински впечатляващите неща беше изложба в СГХГ (галерията на Гурко 1) с енигматично-натуралистичното наименование Изкушението Чалга. Първото нещо, което те удря рязко още на входа е контраста – между така първичните идеи на чалгата и модерните инсталации, които я представят. Второто нещо, което те удря рязко е хомогенността на преживяването – защото макар и с претенция за модерност самата изложба е абсолютна еклектика, комбинираща всичко от видео-експонати през инсталации та чак до класически портрети на чалга диви в съответните пищно-претенциозни рамки. Някак си изложбата и изложеното се бяха сляли в едно органично цяло на стереотипизирани внушения, които обаче наистина превръщаха резглеждането в незабравимо преживяване. Живо, много живо…

Като отблясък сладка ирония се добавя и факта, че експонатите бяха заобиколени не от други, а собствено от предани поп фолк маниаци, които с усмивка се присмиваха на изложбата, на язвителните цитати на Карбовски, на себе си, и като че ли на целия живот въобще… Ето например, покрай линията на времето за развитието на чалгата имаше голямо текучество: никой не дочиташе докрай дори една година от историята. За сметка на което, повечето от посетителите преглеждаха куплетчетата от текстовете, хвърляха по един изпълнен с носталгия поглед и в очите им бавно се зараждаше онзи блясък и забранен копнеж по онези златни години на турбо чалгата. Нима наистина им беше толкова лошо през 97-а?

Несъмнено гвоздеят на програмата беше предната част на един от онези стари масленозелени москвичи, отрязан от остатъка на горкия автомобил и прикрепен към стената, така че да можеш спокойно да се качиш и да го подкараш. Интериора вътре – класически! Миризма на съветско, пиратски дискове с чалга, нежни трели на златни хитове от 95-а и 96-а и естествено незабравимото малко грозно кученце което непрестанно си люлее главата напред-назад, напред-назад, напред-назад… А пред всичко това един екран, показващ движещото се пътно платно. Все едно, че караш. Ех! Почти не остана неизкушен посетител да пробва това чудо на науката, техниката и балканския хъс. И толкова много ентусиасти излизаха от колата, някак си пообогатени, с разширен душевен мир, но и с въпроса: А къде отидоха тия славни времена?!

Весело или тъжно, те са вече в музеите и галериите…

Advertisements

Actions

Information

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s




%d bloggers like this: