За търговията… и труда – Holiday special

1 05 2009

Кратко есе, написано за Института за пазарна икономика. При интерес, много ще се радвам на коментари.

Въведение – защо хората търгуват

Всяка дисциплина, осъзнала себе си като наука, удостоверява това си откритие със смелата претенция, че е основополагаща за цивилизацията, която всички виждаме около себе си. И макар че някой от тези твърдения са твърде убедителни, не много от тях издържат на едно внимателно изследване. За щастие на икономистите, основни истини от теорията гордо се нареждат сред малкото примери.

Твърде е съмнително дали би съществувал един модерен свят в който няма размяна (най-малкото) на стоки между различни производители. Търговията между отделни индивиди е позволила по-голямо разделение на труда, което от своя страна е довело до неизмерим ръст на производителността, ефективното разпределение на ресурси и повече и по-качествени материални блага, задоволяващи потребителските нужди. Накратко – това е икономическият ръст, направил възможен съвременността. Това прозрение, разбира се, е далеч от разтърсващото. Още Адам Смит дава ясен пример за ползите от разделението на труда с прословутата фабрика за игли и карфици, пък и тази търговия се възприема и чистосърдечно приветства от общественото мнение.

Вътрешната търговия рядко е била обект на спорове и почти никога на държавна намеса (освен при очевидни пазарни дефекти като монополизъм или опасни продукти). Не така стоят нещата с външната търговия – вечно бойно поле на конкуриращи се гледища и интереси. Това е и основната тема на това есе – защо търгуват хората от различни държави.

Основи – защо държавите търгуват

На пръв поглед за обикновените хора е същинска загадка защо междудържавната търговия въобще съществува – защо бихме купували стоки и услуги, давайки нашите пари на странни непознати за техните необичайни стоки, като в процеса заплащаме и редица транзакционни разходи, а на всичкото отгоре и транспорт. Добавяйки и все още съществуващия национализъм и доктринарство е истинско чудо, че свободната търговия още не е обявена за най-страшното престъпление и най-позорния грях!

Обяснението може да започне само с разглежане на основите й. В никакъв случай те не са фундаментално различни от тези на вътрешната такава – в зависимост от ресурси и компетенции, най-добрите производители на дадена стока се специализират и изнасят, като в замяна внасят от други държави стоки или услуги, които те не произвеждат. Дейвид Рикардо за пръв път поставя на формална основа тези разсъждения и използва обобщаващия принцип на сравнителното предимство за остър анализ на търговията. Оказва се, използвайки различните форми на границите на производствените си възможности или различните вкусове на потребителите си, страните могат ефективно да се специализират и да достигнат по-високо ниво на потребление, а оттам и на благосъстояние, чрез свободна търговия. Сходен модел – този на Хекшер и Олин , използвайки същите допускания за изпъкнала граница на производствените възможности и класическите допускания за състояние на пазара, достига до същите заключение, фокусирайки се и върху ресурсните дадености. Моделите могат да се разширят и до n-държави, търгуващи с n-стоки. Накратко – при тези допускания, благосъстоянието на света се повишава значително с простото отваряне на границите за търговия.

Любопитно, но голяма част от основните движения в търговията привидно противоречат на тези теории. Според тях, най-голяма печалба се извлича от търговия между страни с възможно най-различни граници на производствените възможности – това биха били например една силно развита и една развиваща се държава, но на практика огромната част от световната търговия е между (блокове от) силно развити държави . Изследванията на Пол Кругман обясняват и този феномен – допускайки вдлъбната граница на производствените възможности, обяснена чрез икономии от мащаба, той открива, че дори в този случай свободната търговия носи значителни печалби на страните участващи в нея.

В едно изречение: свободната търговия повишава общото благосъстояние и нейният ефект на практика може да бъде сравнен с изтласкване на границата на производствените възможности.

Икономически и неикономически последствия и резултати

Теоретичният прочит е ясен, но реално свободната търговия изглежда носи и доста проблеми със себе си. Преди всичко е очевидно, че икономиките трябва да се преконфигурират в процеса на специализация, така че факторите да бъдат пренасочени към разширяващите се индустрии. Това означава загуба на доходи и работни места в свиващите се индустрии, и преквалификация на работната ръка. Това не винаги е лесно: малко дългогодишни миньори могат да станат бързо отлични програмисти.

Един от сериозните проблеми, които неминуемо се проявяват, е преразпределението на доходите. Според теоремата на Столпър-Самюелсън, притежаващите изобилния производствен фактор ще имат повишение на реалните доходи, но собствениците на оскъдния фактор ще бъдат неприятно изненадани да установят понижение на доходите си.

Не на последно място, резултатите от свободната търговия могат да са много чувствителна тема в политически план. Често са накърнени интересите на групи с голямо влияние, които на всяка цена ще се опитат да запазят статуквото. Въпросната всяка цена най-често се плаща от обикновения потребител, който издържа тази неефективност от собствения си джоб. Пример за това е Общата селскостопанска политика на Европейския съюз, която субсидира неефективно селско стопанство, с което и компрометира търговията със земеделски продукти.

При всички тези потенциални проблеми нима наистина си струва усилията за установяване на режим на международна търговия? Отговорът, поне от икономическата страна на въпроса, е еднозначно да. Освен по-широкия спектър продукти и услуги на разположение на потребителя, търговията води и до значително повишаване на продуктивността на една икономика чрез увеличена конкуренция, технологични нововъведения, разширения на износа, и придобиване на познания в процеса . Освен това, редица емпирични изследвания ясно показват че търговията е източник на ръст в дългосрочен план , като повишението на обема търговия с един процент спрямо БВП, увеличава дохода на глава от населението с 0,5 до 2% .

Икономическата интеграция води отчасти и до политическа такава, като външнотърговския обмен генерира не само икономически, но и политически активи. От гледна точка на теория на игрите, честата интеракция е идентична с игра, повторена n-пъти, което води до по-високо доверие между играчите, както и възможност за налагане на санкции. Добрата икономическа интеграция, накратко, повишава благосъстоянието и води и до сравнителна политическа стабилност. Липсата й е често с катастрофални последици. Ярък пример за това е засилващата се регулация и протекционизъм през 30-те години на миналия век – феномен, който според много историци в крайна сметка се превръща в един от факторите за най-голямата военна трагедия на века – Втората световна война.

Заключение – за или против свободна търговия в лицето на исторически намаляваща икономическа активност

В заключение може да се каже, че след като всичко е казано и проверено, изводите за международната търговия са повече от ясни: неразумно е една държава в догонващо развитие като България да не се възползва максимално от широките възможности, които свободната търговия й предоставя.

Естествено е, че в период на драматична икономическа криза, и на фона на намаляващото индустриално производство и растящата безработица, ще се чуят много гласове, приканващи за държавна помощ или дори протекционизъм. Българските земеделци не са първите, а най-вероятно няма и да са последните, които ще се опитат да попречат на конкурентните стоки, внос от чужбина, било със субсидия или нещо друго. Сигурно не малко политици ще се опитат да се възползват от щита на псевдонационализма, за да говорят против свободната търговия.

Но именно в такъв момент на икономическо изпитание трябва повече от всякога да подкрепим пазарния механизъм и либерализираната търговия, защото те могат да се превърнат в един надежден изход от кризата и ясен път към бъдещ просперитет. Светът е твърде малък, за да го делим допълнително и с граници…

Използвана литература:

Baldwin, 2003
Case and Fair, 1996, pp. 350-376
Frankel and Romer, 1999, pp. 379-399
Heilbroner and Galbraith, 1990 pp. 575-576;
Hekscher, 1950 (originally published 1919), pp. 272-300;
Krugman and Obstfeld, 2003, pp. 137-142
Ohlin, 1933
Sachs and Warner, 1997;
Samuelson and Nordhaus, 2005, pp. 293-317
Winters, 2004, F10-F15

Advertisements

Actions

Information

One response

6 05 2009
Maya Stanulova

Няколко коментара.
Първо, Самуелсън и Нордхаус са си класика; поздрави и за цялостния избор на литература 🙂
Освен това твоето есе, което естествено ми хареса, ми напомни на една статия, която прочетох преди два-три дни в Le Monde. Ти защитаваш тезата, че въпреки икономическата криза, България, както и всяка друга държава, трябва да се възползва от либерализираната търговия. Имайки предвид, че точно този тип междудържавни взаимотношения (либерализирана световна търговия, пазарни механизми на търсене и предлагане в глобаллен мащаб, дерегулация) са базирани на цялостната идея на капитализма, който в момента е под остра критика заради сегашната криза, ти реално защитаваш капитализма като икономически строй. Статията в Le Monde също защитава капитализма. Аргументът там е, че като структура капитализмът е твърде млад (около 100-150 години реално приложим, което в исторически план е нищо) и не можем още адекватно да го оценим и анализираме. От друга страна можем да поправим някой от грешките му, като например монетарната система. В статията, писана от френски икономист, се предлага по-строга регулация на финансовия сектор и на монетарната система, но не и да се отречем от капитализма, защото само един негов аспект не работи в момента. Просто ми стана интересно как в рамките на два-три дни прочетох две различни по доводи защити на капитализма. Особено имайки предвид твойте възгледи 😉

P.S. не съм сигурна, че monetary system се превежда буквално, но не се сетих за по-добър вариант…(blush)

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s




%d bloggers like this: