Нано мисъл…

31 05 2009

Напоследък забележителните идеи на управлението ме вдъхновяват да пиша глупости. Ето например една от последните свежи хрумки е създаването на нанотехнологичен център в България. Интересно как ще стане това след дори разликата между нано-завод и Тата Нано им се губи.

Написах за ИПИ кратко сравнение с предишна подобна идея, родила легендата за компютрите Правец. Сега те са просто лош спомен. Което ще бъдат и държавните нанотехнологии в съвсем обозримо бъдеще. Текста на нещото е публикуван в Преглед на стопанската политика тук. Инджой! 😉





The bright pink colors

31 05 2009

You might remember that this blog began with the bold assertion that it is about the bright colors in life. However, those bright colors are sometimes… pink! And indeed clouds of pink were invading the poor city of Sofia: your faithful correspondent took exclusive pictures.





Прецедентна криза, безпрецедентни грешки

26 05 2009

Кратка статия, която написах за Института за пазарна икономика и публикувана (с лека редакция) в Преглед на стопанската политика тук.

Read the rest of this entry »





Примамлив кризисен маркетинг

24 05 2009

Е все пак, няма как. Криза е, застояват се – но корпоративната социална отговорност не спи! По-добре истината отколкото краткосрочни печалби…

11-05-09_0839





Каша за ръце…

24 05 2009

Есенцията на поддръжката на автомобила през зимата:

19-04-09_2015





The Panic Room

20 05 2009

Good news, everyone! The world economy is shrinking at a record rate ever since statistics were kept at all, or at least so the media says. The crisis has struck and although lots of Bulgarians have preferred to ignore it and are now facing with largely ungrounded optimism (explainable only for government officials in the stride to this July’s elections), nevertheless this facts remains. We are facing it alright.

Apart from lengthy statistics and complicated input-output tables, you can see it around you. In today’s crowded tram nobody gave a single coin to a beggar. People buy less and worry more. It is only Sofia’s wonderful spring that gives a certain tint of surrealism to the gloomy picture.

The art of life today is to keep on, and think a bit about crises. In the realm of mainstream economics there have been two major lines of thought trying to explain those (with varying degree of success). Initially classical economics was mainly in the business of ignoring and waiting for the system to reach its inevitable equilibruim point. When people got tired of waiting in anxiety they turned to an alternative idea – the brave new world proposed by John Maynard Keynes. Keynesian principles reject the idea of waiting and proposed active monetary and fiscal policy (notably deficit spending) in the hope of economic revival. The fifties and sixties proved them misplaced.

After both schools were proven inadequate, they came up with an excitingly refurbished new set of reworked old models (the neo-classicists and the neo-keynesians), sadly also capturing only fragments of reality. What is often lost in those models are a lot of people – waiting, guessing, not knowing, worrying, losing jobs, making windfall profits, fearing, and… hoping. It is those people that should be addressed and encouraged to work for themselves and think positive. Because each and every crisis is but a natural part of the business cycle and every down is eventually followed by an up.

The art of living through crisis is nothing but the art of living itself. Get out of the panic room!





Изкушението чалга

17 05 2009

Снощи прекарах чудесно. София участва в прекрасната инициатива наречена Нощ на музеите, което в общи линии означава, че редица столични музеи отварят врати буквално през нощта показват и неща, които не бихте могли да видите по което и да било друго време. И макар, че не всичко беше дотам вълнуващо, че посетителите да си изяждат шапките с все филца от нетърпение да влязат, мога да кажа че имаше и доста добри попадения.

Не останах неподвластен на примитивния чар на муфтата и аз скромно обиколих няколко места. Едно от истински впечатляващите неща беше изложба в СГХГ (галерията на Гурко 1) с енигматично-натуралистичното наименование Изкушението Чалга. Първото нещо, което те удря рязко още на входа е контраста – между така първичните идеи на чалгата и модерните инсталации, които я представят. Второто нещо, което те удря рязко е хомогенността на преживяването – защото макар и с претенция за модерност самата изложба е абсолютна еклектика, комбинираща всичко от видео-експонати през инсталации та чак до класически портрети на чалга диви в съответните пищно-претенциозни рамки. Някак си изложбата и изложеното се бяха сляли в едно органично цяло на стереотипизирани внушения, които обаче наистина превръщаха резглеждането в незабравимо преживяване. Живо, много живо…

Като отблясък сладка ирония се добавя и факта, че експонатите бяха заобиколени не от други, а собствено от предани поп фолк маниаци, които с усмивка се присмиваха на изложбата, на язвителните цитати на Карбовски, на себе си, и като че ли на целия живот въобще… Ето например, покрай линията на времето за развитието на чалгата имаше голямо текучество: никой не дочиташе докрай дори една година от историята. За сметка на което, повечето от посетителите преглеждаха куплетчетата от текстовете, хвърляха по един изпълнен с носталгия поглед и в очите им бавно се зараждаше онзи блясък и забранен копнеж по онези златни години на турбо чалгата. Нима наистина им беше толкова лошо през 97-а?

Несъмнено гвоздеят на програмата беше предната част на един от онези стари масленозелени москвичи, отрязан от остатъка на горкия автомобил и прикрепен към стената, така че да можеш спокойно да се качиш и да го подкараш. Интериора вътре – класически! Миризма на съветско, пиратски дискове с чалга, нежни трели на златни хитове от 95-а и 96-а и естествено незабравимото малко грозно кученце което непрестанно си люлее главата напред-назад, напред-назад, напред-назад… А пред всичко това един екран, показващ движещото се пътно платно. Все едно, че караш. Ех! Почти не остана неизкушен посетител да пробва това чудо на науката, техниката и балканския хъс. И толкова много ентусиасти излизаха от колата, някак си пообогатени, с разширен душевен мир, но и с въпроса: А къде отидоха тия славни времена?!

Весело или тъжно, те са вече в музеите и галериите…