Recycling Istanbul

31 03 2009

Back in the days, I went to Istanbul, and was greatly impressed. Somehow an year and a half later, I am still thinking about it, which is why I decided to recycle an old Facebook note:

Cultural superiority vs cultural imperialism
Tuesday, August 14, 2007

You know, in the very middle of the Hagia Sofia church in Istanbul there is a structure of white cloth. It does look strange, like a white cubicle, lost in a world of religions and spirituality, with a couple of great round shields saying Allah and Muhammed towering grudgingly over it.

This cubicle looks, well, modern. Religion is not really modern, now is it? And as another offence to this whole word of opium for the masses, the white thingie was adorned with quotes from Ataturk. Hm, strange at best.

I entered. The white cubicle contained, among may other things, an exhibition of a number of books. Beautifully written-out, pages shining in gold and rainbow, and those little intricate arcane Arabic letters. And of course, signs in English explaining to the tourist what all this is about in a number of catch-phrases along the lines of “a pillar of pure faith”.

But there is something to it. The Islamic world has produced one of the greatest cultures ever, with its philosophy, science and state organization being the marvel of the Middle Ages. It was prosperous, and as such was creating not only those beautiful cities, mosques, monuments, handicrafts, weapons, furniture, clothes, but also those little shining books. The Islamic world was producing wisdom and developing not only a certain worldview but also a system of spirituality and philosophy – a very distinct culture of mysticism and raw beauty.

From the complexities of the Shari’a to the sacred rituals of the Islam, there is one single clear message visible: Islamic culture has created an entirely valid, and why not even superior worldview, based on religious, social, political and military assumptions a European will find very difficult to understand, and very easy to dismiss.

Then again, you ask how come they are superior if, for example, Turkey was so easily defeated by the European powers, and therefore forced to modernize and europeanize?

Now I ask, is this our measure of civilization superiority – military victory and poitical blackmail? Why do we consider Europeans, who have learnt how to kill their fellow man better, as superior to the Turkish, who have unlearnt to do it?

Advertisements




Hesse is you?

31 03 2009

Recently, I have been having a lot of time, filling it with reading (mostly junk books and political propaganda). However I also got a go at Hermann Hesse’s Demian,and Narziss and Goldmund.

I loved them and couldn’t resist the urge to recommend them. However, every time I do something like that, it turns out that every reader aptly identifies with Hesse’s characters. Are the books too good, or is Hesse… you?





Държавата и кризата

25 03 2009

The post here is an excerpt from an essay written for a Bulgarian think tank. It was never submitted but not it appears here. It deals with some ideas of economic development and the marked need for new models and thoughts.

Държавата и стопанското развитие

Въведение

„Абдикация от лична отговорност.”
„Свят дълг на всяка държава да осигури благоденствието на собствените си граждани.”
Спектърът от мнения за ролята на държавата в икономическото развитие е поне толкова широк, а може би и повече. Много хора са сключили своя обществен договор с държавата, но големият въпрос, който си задават е дали стопанското развитие всъщност е клауза по него или не. Настоящето есе няма да е универсалния отговор на подобни въпроси. Едничкото, което ще се опита да направи, е да представи три образа на държавата каквато може да бъде и да си хареса един от тях. Не задължително правилния, разбира се.

Държавата като Левиатан

Една от алтернативите е несъмнено държавата да използва огромния си потенциал и ресурси и да се опита, успешно или не, да направлява курса на стопанството. Подобни опити са правени още от древността, но те несъмнено достигат апогея си в плановите тоталитарни икономика на двадесети век. На теоретично ниво не би следвало да има разлика дали икономическите решения се взимат от безброй атомистични агенти или от един и същи център въз основа на внимателно събрана и анализирана информация. Дори още повече, очаква се, че информационните асиметрии на индивидуално ниво се намаляват значително на съвкупно ниво. Все пак плановиците знаят абсолютно всичко за бъдещото развитие, нивото на технологии, необходимост от инвестиции, входни суровини и изходни продукти и тяхното целево посекторно разпределение. Един малък проблем само – във вълшебното равновесие от търсене и предлагане, търсенето потъва в небитието. Причината за това е проста – все пак търсене се планира доста по-трудно от предлагането. Това води и до другия огромен проблем на плановата икономика – в един свят без търсене и с планирани цени е безкрайно трудно да се определи каква е реалната стойност на даден продукт, кое трябва да се произвежда и носи печалба. Светът на плана е свят в който се знае цената на всичко, но стойността на нищо. Системата от материални стимули следователно се срутва трагично, а с нея и цялта суперструктура изградена върху идеята за планиране. Примери за това най-често могат да бъдат намерени зад железни завеси и други метални предмети от бита.

Държавата с невидими крайници

От друга страна, в икономическото мислене съществува гордата традиция на мислители от Адам Смит до Милтън Фридман, които твърдят, че държавата няма абсолютно никакво място в икономиката. След като са осигурени основни предпоставки за икономически растеж като сигурност, вътрешен ред, инфраструктура, парична система и пазар, не би следвало хода на пазарния механизъм да бъде насочван от държавни политики. Интересното е, че тези мислители в действителност виждат нуждата от държавна намеса за коригиране на пазарни дефекти… на практика обаче пазарните дефекти никога не са толкова лоши, колкото държавната намеса за коригирането им! Очевидно протоколът от Киото е доста по-зловещ от глобалното затопляне. Поклон пред паметта на д-р Фридман, който наскоро почина. Нео-либералното мислене за регулацията на финансовите пазари го последва триумфално.
На практика обаче свободния пазар осигури и осигурява невероятно висок стандарт на живот, осигурен от икономика базирана на свободната инициатива и капиталистическия дух вечно търсещ печалби, но разумно направляван от невидимата ръка на Смит, който ефективно прозивежда социално оптимални резултати. За съжаление именно с тази теория Адам Смит има проблеми в личен план, тъй като дамите били до голяма степен притеснени от тази негова невидима ръка и последствията от нея. На практика това се наблюдава и в момента в световната икономика – дерегулираните през осемдесетте години финансови пазари на САЩ произведоха една огромна ипотечна криза която в последствие се преля в реалния сектор. Асиметрична информация и неадекватна оценка на риска, подклаждана от политика и желание за максимизиране на възвръщаемостта доведе до най-опасната финансова и икономическа криза от Голямата депресия (която води името си от разцвета на прихиатричните институции по това време).

Държавата като един от нас

Естествено, държавата може да се настани удобно на която и да е позиция от широкия спектър от пълната регулация до абсолютната ненамеса. По-внимателно разглеждане на случаите показва, че добри резултати могат да бъдат постигнати както от сравнително регулирани и социално-насочени икономики като Скандинавските държави, така и от по-либерални режими като Обединеното кралство – всички те със своите предимства и недостатъци. Основното което западната държава прави днес е регулация. На практика като че ли наистина има нужда от по-гъвкави пазари на факторите, най-забележително пазара на труда, което би позволило по-пълно използване на човешкия капитал. Особено важно в тази насока е тренирането на трансферни умения, които да могат лесно да се пригодят към динамично променящите се конкурентни предимства в една отворена икономика и последвалото преразпределение на факторите в нови сектори. Това е и основна роля на държавата – да осигури гъвкави факторни пазари и адекватна инфраструктура, включително човешка такава.

И съдейки по това, което виждаме днес, за бога, да спре тези банкери! Абдикацията от финансова регулация е абсурдна, а нежеланите резултати – налице (припомнете си тъжната участ на д-р Фридман). Всички чакаме новия световен ред и може би един по-добър свят с по-малко деривативи и по-адекватни оценки на, и съответно премии върху, риска. Накратко, ние очакваме умерена регулация, но не повече, и симетризиране на информацията, доколкото това е възможно. Това, което очакваме най-вече е разумна и индивидуална икономическа политика за всяка страна без характерни догми като Вашингтонския консенсус.

А в някои случаи държавата дори би могла да излезе на пазара не просто като регулатор, а като един от нас – икономически играч в пълния смисъл на думата. Създаването на предприятия в ключови индустрии с голяма добавена стойност е една от задачите, които може би всяко правителство на страна в догонващо развитие би следвало да изпълнява. Това генерира не просто печалба и първоначална разработка на нишата, но и редица положителни външни ефекти като подготвена работна ръка и възникване на свързани индустрии. Разбира се, тези предприятия по никакъв начин не биха могли да са държавни, поради влошаване на стимулите, конфликт на интереси и възможна подкрепа на нерентабилни производства по политически причини. По-скоро нещо, създадено от държавата, и след кратък фиксиран срок (например 5 години) – продадено чрез фондовата борса или приватизирано. Да, може би никоя фирма не би подарила успешните си инвестиции, но в крайна сметка държавата не е тук, за да прави печалба. Или? Подобна роля е амбициозна, и според някои, недопустима, но какъв по-добър начин за икономическо развитие от концентрирана и ограничена но ключова държавна намеса в съюз с частната инициатива. Сходен модел беше използван в азитските тигри и беше отречен от южно-американските държави. Всички можем да открием 10-те разлики.

Вместо заключение

След като Америка похарчи поне $1.2 трилиона (или $1 200,000,000,000) и възнамерява да харчи още, за да спаси една задъхваща се икономика, би следвало да подложим на внимателно обмисляне икономическите доктрини които следвахме. Преди няколко десетилетия с усмивка щях да кажа: „Сега всички сме социалисти, другарю!” но след поуките от имплозията на Съветския съюз и едно нападение с нож от тъмносин фундаменталист съм доста по-внимателен с тези заключения. Поуката е, че ни трябва нов модел, какъвто и очаквахме на последната среща в Давос. Бяхме разочаровани. Но това, че не се получи просто акцентира острата нужда от него. Джон Майнард Кейнс е добро начало, но просто рециклираните му идеи няма да свършат работа този път. Въпросът е готови ли сме да преминем отвъд тях?





First post!

25 03 2009

Hello, lovely reader!

To misquote Milton Friedman: you have probably never read anything like this, and will have to pay for your innocence! This is the very first post in the new Blog 313 – the blog about vague stuff. And bright colors (not substance-induced though).

If interested what this is all about, check Blog 313. If you have any questions about the Blogger – the section Blogger 313 will not give you even the slightest idea. And in Еssays 313, you won’t find a single one. Media is empty and the only thing I can promise is that the blog itself will be getting so interesting (in the distant future) that you will feel damn crossed if you missed it. Subscribe – we have only one planet left!

p.s. Why 313? Check out the date!

//

Здравей скъпи читателю!

Ако бих цитирал неправилно Милтън Фрийдмън: ти сигурно никога не си чел нещо подобно и ще трябва да заплатиш за невинността си. Това е абсолютно първия постинг в Блог 313 – блогът за неясни неща. И за ярки цветове (не причинени от злоупотреба на субстанции, разбира се. Макар че…)

Ако ти е интересно за какво е всичко това, провери секцита Блог 313. Ако имаш някакви въпроси за блогъра, секцията Блогър 313 няма да ти даде ни най-малка представа. А в Есета 313 – есета няма. Медия е празна и едничкото нещо което мога да обещая, е че блогът ще става толкова интересен (в далечното бъдеще), че ще умреш от яд ако го пропуснеш. Абонирай се – имаме само една планета!

п.с. Защо 313? Провери датата!